Мара Белчева, Сонет 4: Змогла до мене знов душа прийти
Змогла до мене знов душа прийти, –
мені Великдень в осінь запросила!
І світлий дзвін в пітьмі луна носила,
мов херувим крилатий доброти.
І дім мій її подих освітив,
страшну завісу темноти розкрила,
в мені вже мертву радість оживила;
у ній були ми вдвох – лиш я і ти.
У поцілунок душі ми зливали,
весна цвіла і нам пташки співали –
будили у садах чудесний цвіт.
Шовково-білим чарівним мовчанням
мене накрило всю твоє кохання
і тихі крила підняли в політ.
Мара Белчева
Душата ми отново посети
Душата ми отново посети
и в есента Великден ми донесе!
И светъл звън в тъмата се разнесе -
крило на херувим над мен лети.
И домът ми с дъхът си освети,
раздигнаха се тъмните завеси,
и мъртва в мене радостта възкресе;
във нея бяхме само аз и ти.
В една целувка се души ни сляха,
и пролет цъфна, птичките запяха -
събудиха градинските цветя.
И във мълчанието от бяла свила,
загърнала ме твоята закрила,
на тихото й аз крило летя.
Можливо, щоб легше читалось -- "ми в ній були обоє -- я і ти"?
